Съвсем нов олимпийски спорт внася свеж живот в древен курорт

Пистата Стелвио е прословута като една от най-тежките на веригата за Световната купа по ски. Дълга близо три километра и половина, с височина от 1023 метра и оптимален надолнище от 63 %, тя се издига над историческия алпийски град Бормио, а блестящите й бели очертания се виждат в тесните пролуки сред средновековните здания. Този уикенд внушителната писта ще бъде хазаин на надпреварата по втурване по алпийски ски за мъже: надпреварата със синя лента на Зимните олимпийски игри в Милано Кортина.

Склонът безусловно жужеше в очакване, когато посетих след две седмици до края. „ Една от най-големите ни вложения беше тази система за правене на сняг с нови тръби и 67 нови оръдия “, сподели ми Саманта Антониоли, локален консултант, отговарящ за огромните събития, повишавайки гласа си, с цел да бъде чута над бръмченето. Довършителните линии бяха добавени към нов салон за спортисти и двуетажна постройка за длъжностни лица и съоръжение за премерване на времето, само че на други места Бормио сведе строителството до най-малко в полза на устойчивостта. „ Селото на спортистите употребява съществуващи хотели “, изясни Антониоли, а солидната естрада с 5000 места с аспект към Стелвио е краткотрайна конструкция, която би трябвало да бъде демонтирана, когато циркът с петте пръстена напусне града.

Може би най-новаторската строителна работа на игрите обаче се извършваше от едната страна на основния скат на Стелвио, където ескадрила снегомобили извайваше сняг в поредност от наклонени завои, които ще се трансфорат в първото в историята олимпийско трасе по ски алпинизъм.

С отвесен спад от единствено 70 метра, пистата е дребна спрямо именития спортен скат в съседство. Но навлизането на ски алпинизма или „ скимо “ на най-голямата спортна сцена в света може да има голямо влияние – изключително в Бормио, град, който макар историческия център като на картичка и естествените горещи извори, на които се радва от римско време, към момента остава в сянката на курорти като Кортина, Курмайор и Червиния, изключително измежду англоговорящата аудитория. В желанието си да се възползва от своя олимпийски миг, то преди малко започва нова мрежа от публични скимо пътеки и от ден на ден вижда тази бързо разрастваща се дисциплинираност като свое бъдеще.

Ски алпинизмът, единственото съревнование по ски надпревари, което изисква участниците да се състезават както нагоре, по този начин и надолу по стръмни хълмове, прави своя олимпийски дебют на 19 февруари. Облечени в аеродинамични костюми от ликра, спортистите ще стартират с катерене с лепкаво „ кожи “, прикрепени към дъното на ските им, и се движат на зигзаг нагоре за разстояние от към 600 метра. Близо до върха ще се натъкнат на изкуствено стълбище, което ще би трябвало да смъкват ските си, с цел да се качат. След това ще се състезават по наклонено втурване, което наподобява като писта за ски крос без скокове.

Подобно на катеренето на закрито, спортната „ спринтова “ форма на дисциплината тества умения, които в началото са били развити в по-диви среди. Бързите изкачвания изискват невероятна аеробна подготовка. Спусканията са тест за скорост на втурване и стълбището със междинен надолнище е проектирано да имитира катерене по камъни със ски обувки. Въпреки това някои пуристи повдигнаха вежди по отношение на дестилирането на спорт, който нормално включва часове катерене в съревнование за няколко минути.

Състезанията със скимо си остават нишова грижа в огромна част от света, само че са извънредно известни в Италия. Италианските мъже са спечелили 13 от 20 трофеи от стартирането на формалната верига за Световната купа през 2006 година Междувременно несъстезателната версия на спорта експлодира на всички места през последните години, защото скиорите прегръщат изгодите от фитнеса, които идват от „ спечеленето на вашите завои “. И малко места са в по-добра позиция да посрещнат това възходящо търсене от Бормио.

„ Наистина, планините, които имаме тук, са идеални за ски алпинизъм “, изясни Федерико Мартинели, алпийски лидер, който е роден и израснал в курорта. Бяхме се насочили към Санта Катерина, една от трите обособени ски зони на Бормио (всички свързани с безвъзмездни автобуси), и той уточни върховете, до момента в който караше. " Ние нямаме отвесните скални стени, които получавате в Доломитите, или лудите стръмни скатове като Valle d'Aosta. Вместо това имаме доста по-меки терени, които са чудесни за катерене на ски, само че множеството от планините са над 3000 метра. "

Качихме се по Telecabina Plaghera-Sobretta и се спуснахме по няколко девствени писти, преди да спрем, с цел да закрепим кожите си. Изкачвайки се устойчиво в продължение на час и половина, малко преди обяд достигнахме високия 3296 м връх Монте Собрета. От върха можехме да забележим към горния въжен превоз на Бормио 3000, главната зона на курорта, отделена от нас от необятна, празна котловина. На изток Мартинели уточни отличителните назъбени форми на Доломитите Брента. На запад можехме да забележим чак до Санкт Мориц в Швейцария.

Но най-вече ме впечатлиха планините, които се извиват на север и изток от Бормио. Няколко, в това число Ortler, Gran Zebrù и Monte Cevedale, са високи близо 4000 м, което значи, че сезонът им за ски алпинизъм продължава и след зимата.

Не е изненадващо, поради тези естествени благосъстояния, Бормио има богата традиция в ски алпинизма. За град с едвам 5000 поданици той е основал впечатляващ брой топ спортисти. В долната част на лифтовете в Санта Катерина Мартинели ме срещна с Николо Канклини, който няколко дни по-късно завоюва златото в спринта на италианското национално състезание. На идната заран, до момента в който вървях към базовата станция на Бормио 3000 дружно с Марко Коломбо от туристическия офис, той помаха на Катя Маскерона, бронзов медалист от същото съревнование за дами, до момента в който тя висеше на балкона си.

Гъста мъгла покриваше улиците — като че ли парата от термалните бани се разля над цялата котловина

Бормио също е дом на един от най-известните международни марки за скимо съоръжение, Ski Trab, където Коломбо работи при започване на кариерата си. Но това е планът, който той започва предходната зима – ориентиран към преодоляване на олимпийския звук и привличане на нови участници – който наподобява ще затвърди репутацията на курорта като скимо мека.

Известни като Stelvio Natural Skimo Trails, са основани пет обозначени маршрута нагоре, виещи се през горите към ски зоните на Бормио, с препоръчани спускания по пистите. Пътеките разрешават на начинаещите да научат дисциплината в безвредна среда, без риска от лавина, който идва от навлизането в провинцията. За по-опитните практикуващи те оферират метод да упражняват в следена среда.

Проектът включва и стартирането на специфичен скимо пропуск, струващ единствено €10 за ден или €120 за сезон, което разрешава на притежателите да карат един въжен превоз дневно, с цел да обезпечат по-лесен достъп до по-високите върхове. „ Ние сме първото място в Италия, което прави това “, сподели Коломбо. „ Но това е печелившо: от една страна, ски алпинистите в този момент поддържат курорта, а въпреки това курортът ги поддържа. “

В плана Skimo Trails също има детайл на надеждност за бъдещето. Изменението на климата в този момент значи, че най-големите снеговалежи през зимата постоянно идват по-късно. Това основава провокации за пиковите седмици на ски спускането през Коледа, само че е идеално за обичайния пролетен скимо сезон.

„ Също по този начин бих споделил, че става въпрос за поощряване на друг тип туризъм “, сподели Коломбо, до момента в който ми показваше входа на пътеката Бормио 2000 – тиха, сенчеста пътека, виеща се от едната страна на оживена писта. Бормио е заобиколен от Национален парк Стелвио, което значи, че не може да строи безпределно доста нови лифтове - тъй че облягането на тази форма на ски с ниско влияние изглеждаше като най-разумният и резистентен метод за продължение на олимпийското завещание.

„ По-добре е да не строим катедрали в пустинята “, сподели Коломбо, дословен превод на италианска фраза, която значи „ бели слонове “. " Ако желаеме бъдеще, би трябвало да защитим това, което имаме. Ако търсите километри писти или солидни ски зони, свързани с лифтове, можете да отидете другаде в Алпите. "

Бормио не е дребен никога. Курортът разполага с повече от 110 км писти и място за 15 000 посетители (само малко по-малко от Авориаз). Но по време на моето посещаване скатовете му изглеждаха блажено празни спрямо тези, които можете да намерите във френската ски зона, а самият град беше толкоз надалеч от особено издигнат мегакурорт, колкото можете да си визиите.

От моята квартира на ската в хотел La Genzianella трябваше да ходя по каменен мост, датиращ от 1591 година, с цел да стигна до centro storico. Там срещнах Надя дей Кас, гид по локална история, която ми описа историите зад параклисите от 13-ти век, йезуитското учебно заведение от 17-ти век и цветните стенописи, които в този момент се намират над елементарни магазини за облекла, които датират от 1430-те години.

Командната позиция на Бормио на входа на няколко алпийски прохода означаваше, че в миналото е бил проспериращ феодален търговски център, само че първичната му рекламация за популярност датира още по-назад. „ Името идва от остарялата швейцарска немска дума, която значи „ топло “, сподели дей Кас, „ тъй като градът е най-известен с термалните си води. “ Леонардо да Винчи написа за горещите извори след посещаване през 1493 година и те са упоменати още по-рано от римския стихотворец Плиний Стари в неговата Naturalis Historiae, оповестена през 77 година сл. Хр.

Гъста мъгла покриваше улиците вечерта, когато посетих Bagni Vecchi, най-старият от трите спа комплекса, които към момента работят — като че ли парата от баните се разля над цялата котловина. Основната постройка на хотела, която се придържа към канара, датира от началото на 19 век, само че елементи от комплекса са доста по-стари.

Облякох халата и чехлите си и минах около водопадите Гарибалди, където героят за независимостта на Италия обичаше да си почива по време на Рисорджименто. Спрях да се потопя във ваната на ерцхерцогинята, кръстена на Мари Ан Хабсбург от Австрия, която посещаваше постоянно, преди напъните на Гарибалди да освободят Бормио от империята на нейното семейство. След това последвах вита външна стълба надолу към най-старата част на комплекса, наслаждавайки се на дълго киснене във ваната на Касиодоро, където се споделя, че римският сенатор Флавий Магнус Аврелий Касиодор е седял преди към 1700 години.

Чувствайки се обновен и спокоен, се върнах в хотел La Genzianella за Campari spritz, вечеря с четири ястия и половин бутилка локално Nebbiolo. След това заспах под нежното бръмчене на снежните оръдия, които добавяха пласт след пласт към ската на Стелвио и скимо трасето, полагайки основата за идната глава в забележителната история на този курорт. 

Подробности

Тристан Кенеди беше посетител на Бормио Туризъм (); скимо пропускът се предлага от билетните каси, само че не и онлайн. Собствените писти на Бормио ще бъдат затворени за Олимпийските игри до 17 февруари, само че двете прилежащи зони (на една и съща ски карта и свързани с безвъзмезден автобус) са отворени както нормално. За графика на Зимните олимпийски игри вижте

Научете първо за най-новите ни истории — следете FT Weekend на и, с цел да получавате бюлетина на FT Weekend всяка събота заран